Следите на Кристо в Пловдив – разрушена къща до ВХВП, соц-кооперация на „Васил Левски“

Христо Явашев прекарва само няколко години в Пловдив – и той, и братята му завършват средно образование тук

Първата им къща на ул. „Янко Сакъзов“ вече я няма, но по-късно живеят в блок на ул. „Васил Левски“ в Кършиака, който съществува и до днес

Световноизвестният артист Кристо, за чиято смърт скърбят хора от целия свят, има своите следи в Пловдив. Цялата фамилия има нелека съдба. Дядото на Христо Явашев е Анани Явашев (или Явашов) – член на БАН, археолог и ботаник, работил активно в края на XIX и началото на XX век. Той е почетен гражданин на Разград, където има и паметник. Проучвал е крепостта Абритус край Разград.

Негов син е Владимир Явашев. Той е инженер със западно образование, който става част от бурния живот на Габрово като важен производствен център през 30-те години. Владимир Явашев се занимава с текстил. Неговите деца посещават фабриката и, макар и съвсем малки, попиват по нещо от цеховете. Първият син на Владимир е актьор – Анани Явашев, кръстен на дядо си – споменатия по-горе учен. Той е роден през 1932 година. Следва Христо Явашев (Кристо) през 1935 година и инж. Стефан Явашев през 1938 година.

Малко след 9 септември 1944 година фабрикантът Владимир Явашев губи всичко – постепенно идва национализацията – децата са на 12, 9 и 6 години. Отнета е фабриката, изгонени са от родния им дом – доскоро училище в Габрово. През 1949 година за кратко вкарват Владимир Явашев в затвора. Анани си спомня как са посещавали баща си в килията. Тези спомени остават сериозен отпечатък у всички в семейството, които трудно изобщо се връщат по-късно, дори за малко, в родния град.

Малко по-късно най-големият брат Анани заминава за Пловдив. Тук той завършва във Френския колеж, в последния възможен момент преди да го затворят през 1948 година. През 1949 година бащата е освободен от затвора и е пратен да работи в Пловдив в текстилния комбинат „Марица“. Той пристига с Христо, който се записва в Мъжката гимназия „Димитър Благоев“ (днес Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“). Тук е и третият син Стефан, който също учи и завършва гимназия в Пловдив. По-късно става инженер-химик, известен е като създателят на препарата за съдове „Веро“.

Първоначално семейството живее на улица „Янко Сакъзов“. Едно от съседските деца от тези години Соня Петкова разказа за „Под тепето“ детски спомени как много по-големият от нея батко Христо рисувал активно още от тогава. Всъщност, по негови спомени, той взема уроци още от 1942 година, докато семейството е живяло в Габрово. В Пловдив продължава да рисува, но и играе на улицата с децата от Мараша. Улицата тогава е била калдъръмена. Днес зоната е изцяло променена.

След като завършва гимназията, бъдещият Кристо заминава за София, където учи в Художествената академия. Някъде тогава домът им на улица „Янко Сакъзов“ е разрушен – той се е намирал около сегашното кръстовище зад Университета по хранителни технологии. Настаняват семейството в соц-кооперация на улица „Васил Левски“, която и до днес съществува. Това е последното място, което Христо е имал за свой дом в Пловдив, макар и в последните години – вече като студент в София.

И така до 1956 година. Той заминава за Прага, където живее няколко месеца. Бурните дни, свързани със събитията в Унгария, окончателно убеждават Кристо да напусне света зад Желязната завеса. И през 1957 година той бяха в Париж. Чак години по-късно успява да се види отново с брат си Анани. Дори със семействата си те пътуват и до САЩ. Семейството обаче продължава да пази неприятни спомени от Габрово. А за Пловдив актьорът Анани говори с любов, Кристо не е говорил детайлно по темата.

Но следите остават. Къщата на „Янко Сакъзов“ я няма, но блокът на улица „Васил Левски“ още е там. И вероятно е добро място, на което да с се постави паметен знак.